Хуманността е фундаментален принцип на една цивилизована държава.
Тя обаче не може да бъде дума, която автоматично прекратява всеки обществен дебат.
Когато става дума за човек, осъден за наркотрафик, трябва да бъде зададен и другият въпрос:
Къде е отговорността към обществото?
Към родителите?
Към децата?
Към хората, чиито семейства са разрушени от наркотиците?
Към полицаите и разследващите, които години наред разбиват канали за наркотрафик?
Държавата първо харчи огромен ресурс, за да разследва, залавя и осъжда подобни престъпления.
А после една институция може с един подпис да заличи приблизително десет години от наказанието.
Това не може да бъде третирано като административна подробност.
Комисията е препоръчала. Но кой подписва?
Президентството подчертава, че решението е било предложено от Комисията по помилването след проверки и медицински становища.
Това е важен факт.
Но той не отменя другия важен факт:
Комисията предлага. Вицепрезидентът решава.
Ако всяко решение автоматично се оправдаваше с препоръката на комисия, тогава защо изобщо Конституцията предоставя това правомощие на държавния глава?
Властта означава право да вземаш решения.
Но властта означава и да носиш отговорност за тях.
Не само когато последствията са удобни!
